Град Харманли се намира на 13 км. от с. Доситеево и на 33 км източно от областния център Хасково. През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул. Съществуващата в района на местната Градска градина /парк за отдих/ могила, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримска епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата”. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се счита за начало на съществуването на съвременния град — наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура. Всичко започва с Кервансарая, построен да приютява пътниците по пътя от и за Цариград, около който постепенно се оформя селище и „харман“ - равно място, където се съхранява житото и изобщо реколтата. От там идва и името на града.
Над река Харманлийска, се намира "Гърбавият мост", който някога е свързвал двата бряга на река Харманлийска. Той е един от най-старите мостове в областта - строен през 1585 г. и е със своеобразна архитектура.Според археологически проучвания той и Кервансарая са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта Сиавуш паша(по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност Везир). Мостът е връх на османското изкуство - каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Красиво място е връх Трифона, от който целия град се вижда като на длан. Друга съществена забележителност в околностите на Харманли е т.нар. Долмен край село Остър камък.Прдполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора населявали този район. В източния край, на излизане от Харманли, се намира Изворът на Белоногата възпят в поема от Петко Р. Славейков. Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) на Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание. По проект бе изградена и екопътека,започваща от обновената Гребна база, продължаваща край ресторант "Приказките" и водеща до Дядотодоровата чешма.Тя е любимо място за разходка на харманлийци. Олтарът на църквата „Св.Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство. В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост. Красиво оформен е и център на града с фонтани, малък парк и две заведения, събиращи през уикенда много почиващи харманлийци и посетители. Музеят на гр. Харманли разполга с над 8000 експоната. Те са разпределни в три отдела - „Археология“, „Етнография“, „Нова и най-нова история“, а също и богата нумизматична колекция. В тях се съхраняват много ценни експонати. И трите отдела имат изградени експозиции. Изградени са и фонддохранилища. Музеят има и зала, функционираща като галерия, в която годишно се организират над 10 изложби. От Харманли, или по-точно от село Доситеево, е поетът и писател Янко Добрев. През целия си живот, някак по „селски“ романтично, той представя родния си край - в покрайнините на Източните Родопи, Южния Сакар, далечните западни краища на Странджа, Тракия покрай Марица. Интересна сбирка от Янко Добрев е „Под воя на кучетата“.